Навън мъгла.
Хора минават, все еднакви,
като призраци без лица
бродят, тъпчат снега
говоря им, ръкомахам,
не чуват, ни виждат.
Разбрах, не съм за тук сега


До мен достигна мелодия
и видях
свирач, беден и тъжен
С китара и хармоника
Послушах, неговата стара песен,
навява спомен, детски смях.
Дали не е последен?

В миг, полъх леден я отнесе,
остана само ехото далече.

Песента дойде без покана
и след нея нищо не остана,
освен забрава.
Назад погледнах но
той не беше вече -
там беше пусто,
там беше мрак.