На родоотстъпниците, безпаметните и невежеството.

До петстотин усилни години
тегло, борби и страсти
и че не стигат - войни,
борби,
власти.
Разпиляни роби.
А бориш се за свобода,
бродиш из балкана десет лета
зиме студ и ледни кални друми,
лете тежко слънце те гори.
Къкрина!
Ето го и Кръстьо...
Гонени, ограбвани и бити,
от чужди и от свои.
Братска кръв обля
цялата земя.


И ето,
нашето слънце залезна.
В бездна беззвездна.
Пропадна - кой го открадна.
Беше ли грешка неважна?
Мракът убива, забравата поглъща


Кой помни днес страшний царя Самуила?
Ах, прашни, теб те има само на книга,
която до никого не стига.
Гоце, Кочо, Паисий
и грешнаго Софрония?
Алеко е нам далеко.
Това е наш`та
сладкогорчива, бодлива
казън.
На никой не му дреме,
всички спят!

А поради што неразумни юроде,
подражаваш пак на уроди?

[...]

Умираш за тая пуста свобода
a сто години след това
тя е вече лъжа
срамота - на дедите
стъпканата, смачкана мечта.