Aлбeрт Айнщайн, (14 Март 1879г. -18 Април 1955г.) е роден в Германия теоретичен физик. Той е известен със своята теория на относителността, по-конкретно уравнението за маса и енергия, което е изразено с формулата E = mc2. През 1921г. Айнщайн получава Нобелова награда за неговия принос към теоретичната физика, и по-специално за откриването на фото-електричния ефект.

Алберт Айнщайн расте като затворено и необщително дете. Много негови изследователи твърдят, че прохожда и проговаря доста късно. Посещава католическо начално училище без особени "академични" успехи и не винаги прави разлика между християнското и юдейското учение. Когато е на 5 години, неговият баща му подарява компас. Алберт е дълбоко впечатлен и по-късно признава, че може би в този момент е осъзнал влечението си към науката и техниката. Обича да строи, включително огромни кули от карти за игра. На десетгодишна възраст започва да чете "Елементите" на Евклид и "Критика на чистия разум" на Кант. Тези и други научно-популярни книги формират неговия мироглед, показват увлечението му по математиката, пораждат недоверие към авторитетите и го научават да говори това, което мисли. По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето. Едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

Тираничното отношение на учителите към учениците, подтискането на творческото мислене, зубраческата система, закостенялото и консервативно обучение по принцип създават много неприятно чувство у Айнщайн и той непрекъснато влиза в спорове със своите преподаватели. Поради това те го считат за безперспективен ученик.През 1894 година бащата на Айнщайн фалира, семейството напуска Мюнхен, Германия и се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия. Вместо да завърши гимназия, Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. Представя се блестящо по математика, но пропада на изпитите по ботаника и френски език. Не го приемат. Той е едва на 16 години, но това е времето, по което започва да си задава въпроса, какво би видял, ако можеше да тича със скорост, близка до тази на светлината.През 1896 година завършва средното си образование и кандидатства отново. Този път е приет. Отказва се от немското си поданство, за да не бъде повикан в армията. Завършва висше образование през 1900 година, а през 1901 получава швейцарско гражданство. Докато учи в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, се запознава с бъдещата си жена Милева Марич, родом от Сърбия, която е единствената жена в специалност математика.

През 1905г., като част от неговата теория на относителността, той стигнал до извода че от малко количество материя би могло да се отдели огромно количество енергия. Атомната бомба ясно илюстрира този принцип. Трябва да бъде отбелязано, че той не участва директно в създаването и.

Докато реализацията на ядрените оръжия е наближавала, Айнщайн погледнал отвъд тогавашната война и бъдещите проблеми които биха могли да донесат. Той като пацифист и хуманист, е бил твърдо против използването им, но опасността хитлеристка Германия да създаде това оръжие първа, го подтиква да подпише писмото на президента Рузвелт. Година след бомбардировките над Япония, той се въздържа от коментари, но в една кратка статия на първата страница на Ню Йорк Таймс, била поместена неговата гледна точка: "Професор Албър Айнщайн... бил сигурен, че ако президентът Рузвелт е бил жив, би забранил бомбардирането на Хирошима..."

През Ноември 1954г., пет месеца преди смъртта му, Айнщайн обобщава чувствата си относно ролята си в създаването на атомната бомба: "Направих една голяма грешка в живота си... когато подписах писмото до президента Рузвелтм което препоръчваше да бъдат направени атомни бомби; но тогава имаше известно оправдание - опасността германците да ги направят."