Кочо Чистеменски и Спас Гинев – отбраната на Перущица.

http://epopeq1876.hit.bg/
Едно от революционните гнезда, където се е извършвала задоволителна подготовка, поради което и борбата на населението му била упорита, е Перущица. Тук вестта за избухване на въстание се получила на 21 април. От 23 април, когато пристигнал от Пловдив Кочо Чистеменски революционният комитет под ръководството на Петър Бонев и Спас Генев организирал изграждането на отбранителни съоръжения. Поради особеното място, което заемала Перущица (в обкръжението на две изцяло турски села – от юг Тъмръш и от югозапад Устина), и тук въстаналото население се готвело главно за отбрана. Особено внимание въстаниците обърнали на двете основни направления, от които очаквали и най-голяма опасност. Така най-здравото укрепление било изградено на юг, за да прегради пътя от Тъмръш. То било изградено от камъни, но мястото му не се указало удачно – непосредствено под височината Власевица, - поради което било покрито с дебели греди, за да се предпазят защитниците от огъня на неприятеля. Тук се разположила група от 120 въстаници под ръководството на Кочо Чистеменски и Петър Бонев. Малко по на юг, на т. нар. Лачковото място, срещу височината Вълковище, било изградено подобно, но значително по-малко укрепление. Тук се настанила група от около стотина въстаници под ръководството на Калофер Спасов и Кольо Калакмана. Срещу
Устина били изкопани окопи, като в системата на отбраната била включена с яките си стени и църквата “Св. Атанас”. Тук се разположила най-голямата група защитници, около 200 души, под ръководството на Спас Гинев и Павле Тилев, Преграден бил и Пловдивският път с една барикада, която била изградена между хаджи Трендафиловия хан и Къневата воденица. На 26 април отбранителните съоръжения в общи линии били завършени, но и турците събрали и съсредоточили около въстаналото село към 2000 башибозука и черкези под ръководството на Ахмед ага Тъмръшлията.
На 27 април военните действия започнали, след като въстаниците отхвърлили предложението на Тъмръшлията да се предадат. Сигнал за почване на боя дал Кочо Чистеменски, след като въстаналите видели как кръвожадните башибозуци се нахвърлили върху група жени и деца, които, подлъгани от пораженската пропаганда на чорбаджиите, отишли да се предадат. През целия ден се водил ожесточен бой, като всички опити на турците да влязат в селото били отбити. На следващият ден турците започнали своите атаки от тъмни зори. Особено ожесточен бой се завързал на южния сектор на отбраната, където нападателите непрекъснато налитали от височината Власевица. На помощ тук се притекли въстаниците от Лачковата позиция, които с точен огън повалили около 20 турци и отблъснали неприятелската атака. През същия ден нападателите се помъчили да проникнат в селото от
Пловдивският път, като запалили издигнатата барикада ихаджи Трендафиловия хан, но били отблъснати. Много напрегнато минал деня и на югозападния сектор, където устинските башибозуци стигнали почти до църквата “Св. Атанас”. Привечер положението на въстаниците се утежнило. От Пловдив на помощ дошъл Решид паша с два табура (батальона) редовна армия и артилерия. Това заставило защитниците да напуснат първоначалните си позиции и да се барикадират в по-здравите сгради – в Цачевото кафене, Бояджиевата къща и църквата “Св. Атанас”. Турците навлезли в селото и запалили първите пожари. На 29 април турците, окуражени от дошлите подкрепления се нахвърлили в боя с голямо настървение. Те изкарали едно оръдие на позиция на Мишова могила и започнали да обстрелват църквата “Св. Атанас”. Това наложило населението, което се криело в църквата, да бъде прехвърлено в долната църква - “Св. Архангел”. Скоро след това и защитниците напуснали и църковния двор и заели позиции в съседните къщи, от където продължили боя. На 30 април положението на въстаниците още повече се влошило. Неприятелят завзел по-голямата част от селото. В ръцете на въстаниците останали само Каймакамовата . Натевата къща, Тилевото кафене, Гиновата яхана, църквата и училището. Турдите преместили батареята си в двора на църквата “Св. Атанас”, а след това и на местността “Св. Неделя” и от там насочили огъня й срещу долната църква, където се било скрило почти цялото население. Към църковния двор се отправили и въстаниците от по-отдалечените сгради, които все още държели. От последните позиции – Натевата къща, училището и най-вече църквата – смелите въстаници продължили съпротивата на 1 и на 2 май, когато силите им напълно се изчерпали. На 2 май след много усилия турците нахлули в църквата, за да се разправят с последните живи защитници и укрилото се тук население. Тогава се извършил онзи безпримерен в човешката история подвиг от смелите родолюбци Кочо Чистеменски и Спас Гинев. За да не поапднат в ръцете на врага, те убили децата си и жените си и след това се самоубили. Техният пример последвали още 28 души.