Васил Иванов Кунчев – Левски (1837-1873) - най-чистият, най-светлият, възвишено героичният и всеотдаен за българската национална независимост образ. В народностната свяст той заема особено място. Възхищението към неговия живот-подвиг в нашата национална памет е смесено със страхопочитание и според всеки от нас, с повече или по-малко срам. Заради недостижимостта му, заради безкористието му, заради отказът му от собствен живот.
Мъченик, светец, пророк, с най-висока нравственост и, достигнал до прага на себеотрицанието, сръхчовек! Сентенциозен – заветите му звучат със стряскаща сила дори и днес, близо век и половина след смъртта му:

„Този, който ни освободи, той ще ни зароби”

„Не ще бъде в наша България, както е в турско сега... Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наше Българско...”

"Ние вече се уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго, освен "стани, куме, да седна"

Защо „свръхчовек” – защото ВРО, която изгражда Левски е най-добре организираната и широка по обхват тайна организация в историята ни. Използват се тайна кореспонденция, знаци и пароли, членовете полагат клетва за вярност пред бога и Отечеството.
Надали можем да си представим усилията и лишенията по време на обиколките му на българските земи. Мрежата от комитети се простира на югозапад до Самоков и дори до Македония; на юг – до Перущица; на югоизток – до Сливен; на североизток – до Русе и Тулча, а на запад – до Пирот. Тази територия превъзхожда като обхват Априлското въстание, чиито организатори дори не успяват да възстановят всички бивши комитети на ВРО; за разширяване на мрежата и да не говорим. А Левски извършва всичко това сам.
Родината ни има нужда от Апостола днес, но едва ли някой може да се доближи до безсмъртният му образ. Обаче всеки от нас може днес да вземе пример и да направи една крачка към съвършенството и добродетелта. Така ще запазим България за поколенията и саможертвата на Левски няма да е била напразна.