Васил Петлешков

”Сам съм, други няма” – думите на Васил Петлешков трябва да бъдат повод за мълчаливо преклонение, тъй като едва ли съвремененният човек, поставен между два огъня и мушкан с щикове не би издал съратниците си.
Васил Петлешков (1845-1876; аптекар по професия) е борец за освобождението на Родината от турско робство и деец на Априлското въстание, председател на революционния комитет в Брацигово. Предаден от втория си баща на турците, той поглъща бавно действаща отрова, за да не попадне в ръцете на турците жив. Високият морал и устойчивост пред заплахата от мъчителна смърт надхвърля общата ни представа за жертвоготовност и запечатва името му в родовата памет… на жителите на Брацигово, възпитаниците на училища, носещи неговото име и малцината заинтересовани от родната ни история днес българи – нещо, което трябва да се промени. Смъртта на Васил Петлешков е достойна за уважение толкова колкото и кончината на най-големите ни борци за освобождение.