ПРОПАГАНДА НА ДОБРОТО
Отначало мислех да завоалирам идеята на тази статия, поставяйки я в някакъв художествен контекст. Това обаче неизменно щеше да доведе до затруднения у читателя при улавянето и; до различни интерпретации – къде верни, къде не толкова. Но си казах „На война – като на война”. Като ще правя пропаганда – да бъда открит, директен и манипулативен. Този текст е манипулативен. Този текст иска да ви накара да не вярвате, а после да повярвате. Да не вярвате на помията, с която ви пълнят главите телевизии, радиа и вестници. Да повярвате, че този свят има нужда от промяна, и че ако тази промяна не дойде отдолу, от хората, тя никога няма да дойде.
Четири са опорните точки, върху които ще се спра по-надолу в изложението си:
1. Медиите като архитект на нашия начин на живот и мислене.
2. Кой има интерес от медийната манипулация и защо?
3. Какви са целите им? Една прогноза за недалечното бъдеще.
4. Как да преборим съдбата си?
1. Медиите като архитект на нашия начин на живот и мислене.
Прибираш се вкъщи, пускаш телевизора – новини – катастрофа на автомагистрала „Хемус” – 2 жертви и четирима ранени. Достатъчно негативна енергия си натрупал през деня. Превключваш – „Любов и страст” – сериен филм от Аржентина, 232 епизод. На следващия канал рапъри размахват пури и пищни мулатки клатят задници. Така до края на деня научаваш какво е подарил Бекъм на жена си за поредната им годишнина, колко струва накрайника за душ на Брад Пит и имената на осемте котки на любимата ти поп звезда.
Уви, колкото и да се ровиш по различните програми отвсякъде те заливат с „риалити шоу”-та, безмозъчни екшъни, клюкарски предавания. А знаеш ли, че България прие без референдум договорът от Лисабон за реформи в Европейския съюз? Аз научих доста след като това се случи и то не от медиите, а в университета, по време на лекция от преподавател, който между другото е и депутат от „тройната коалиция”. Тогава на въпроса ми „Умишлено ли се прикрива ратификацията на договорът от Лисабон от нашите медии?” отговорът беше „Вие, сега...колега много искате да знаете...”. Изобщо, чувал ли беше някой за него преди ирландците да „хвърлят бомбата”, отхвърляйки го? Съмнявам се. А това е договор, който също като проекта за Конституция на Европа от 2003г. щеше да разшири правомощията на европейските институции за сметка на националния суверенитет на страните членки. Но за суверенитета – по-нататък.
Чувал ли е някой и за Северноамериканският съюз? Обединението между Канада, Сащ и Мексико, падането на границите между трите страни, при това факт от 2005г. насам? Събитие, което вбъдеще ще има сериозни икономически и политически последици с най-вероятен изход сформиране на една голяма северноамериканска държава посредством постепенна консолидация на трите страни. Самите американци не знаят, що останало за нас...
Това бяха две събития с общонационално и световно значение, за които медиите мълчат. За сметка на това те запълват ефирното си време/страниците си с всякакъв род забавни предавания, шоута, реклами, безполезна информация, кръстословици и т.н. И когато това се повтаря, и повтаря, и повтаря, ние започваме да изграждаме живота си около незначителни, материални и преходни неща като това gsm-апаратът ни да е последна дума на техниката с вградени епилатор, тирбушон и острилка; като това да си сменяме цялостно гардероба на всеки 6 месеца или да си купим кола с 2000 лв по-скъпа от тази на комшията. А къде остават истинските ценности – любов, справедливост, чест, дълг към родината? Често техните носители днес са социални аутсайдери, депресирани поети и протестиращи групички от по 20-30 студенти на някой площад.
2. Кой има интерес от медийната манипулация и защо?
Зад всичко това стоят онези, хората с власт и пари, които не се показват по телевизията, които предпочитат да стоят на тъмно и посредством подставени лица да направляват събития с историческо значение. Тези хора чертаят съдбата на света, те управляват живота ни. Правителства, министри или президенти – много често това са само пешки в голямата игра. Инструменти за постигането на голямата цел, на Master plan-а. Лица. Над пешките вероятно има офицери, коне, топове и чак тогава цар и царица. Последните са хората, които управляват света – банкери, финансисти, монарси, някои политици, тайни общества. За да изляза от тази тайнственост и анонимност ще назова някои от тях – това са масони, билдерберги, илюминати, орденът на Сион, рицарите – тамплиери, малтийските рицари и др. ордени и тайни общества, като в основата на най-влиятелните от тях стоят двете банкерски фамили – Рокфелер и Ротшилд, имащи славата на най-богатите хора в света. В общия случай лицето на тайните общества за пред обществото е свързано с различни прояви на благотворителност; много от членовете на различните ордени стават такива за престиж, за да принадлежат към някаква елитарна общност; масоните пък афишират, че се борят за справедливост, братска любов, равенство и т.н. Зад тази шапка се крие истинската същност на жаден за световно господство „елит” от олигарси.
На всички тях не им трябва критично мислещо общество, вярващо в истинските ценности; разумни и съмняващи се, питащи и търсещи личности, а лесно манипулируемо потребителско стадо, което да вярва безусловно на всичко, което телевизиите и вестниците бълват.
Дотук пъзела се нарежда – идентифицираните вече „лоши” със своите пари и влияние управляват общественото мнение посредством медиите. Остава да открием последният параметър от уравнението – целта им.
3. Какви са целите им? Една прогноза за недалечното бъдеще.
Тайните общества, условно наречени от мен по-горе „лоши” се стремят към установяване на т. нар. нов световен ред или „Novus ordo seclorum” ако погледнете гърба на еднодоларовата банкнота. Най-общо той представлява един глобализиран свят на високите технологии, в който националността няма да има значение, държавните граници ще паднат и това ще доведе до сливане на всички народности в една голяма маса, която ще бъде по-лесна за направляване и използване. Трите стожера на този т.нар. нов световен ред ще бъдат трите съюза – Северноамериканския, Европейския и Азиатския, които в определен етап от глобализацията ще се слеят в една огромна световна държава, начело с единно правителство, което ще обслужва интереса на тесния кръг от олигарси.
За да не бъда голословен, бих искал да подкрепя твърдението си като проследя вътрешната логика на развитие на най-близкият до нас стожер – ЕС. През 1951г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), в която влизат Франция, ФРГ, Италия и страните от Бенелюкс, а през 1957г. с договора от Рим (зад който стои тайното общество на Билдербергите) се създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Тези 3 общности през 1967г. прерастват в Европейска общност, а с договора от Маастрихт през 1992г. се учредява Европейският съюз. През тези близо 60 години от създаването на ЕОВС броят на страните членки продължава да расте – първоначално 6, днес – 27. Прави впечатление и друга тенденция – тази наднационална общност от държави поставя ръка върху все повече аспекти от суверенния живот на страните (въглища и стомана a икономика a европейски съюз). Падат една по една бариерите пред сливането на народите в Европа в едно – заличаване на държавните граници, единна европейска валута, изравняване стандарта на живот, единно европейско право (опит за прекарване на Конституция на Европа, за щастие неуспешен засега), институции (парламент, съд, съвет на Европа), дори се прокрадва идеята за общ европейски президент. Разбира се, официално ЕС признава суверенитета на страните членки, бори се за запазването на националната идентичност на народите, техните бит, обичаи и т.н. Всичко това обаче остава само на хартия, за да се заблуждават хората и да се замазват очите им, за да няма вълни на недоволство. Тенденцията показва друго: потъпкване независимостта на държавите-членки и отнемане на управленчески правомощия в полза на европейските институции, за да се изгради един ден голяма европейска държава, по модела на Съединените американски щати. Лошото е, че целият този произвол се осъществява напълно законно, посредством приемането на закони на европейско ниво, без допитването до народите в границите на съюза. Последен бастион на истинската демокрация тази година се оказа Ирландия, където за щастие договорът от Лисабон беше отхвърлен след референдум (естествено след това Ейре отнесе сума критики и плювни, което ме навежда на мисълта, че и тази крепост скоро ще падне). В останалите 26 страни-членки той щеше да бъде ратифициран от правителствата без да има допитване до народа. Отгоре на всичко, това е договор, който внася сериозни изменения в националните конституции на тези страни, което прави приемането им без референдум в редица държави противоконституционно!!! Какво се получава на практика? Отиваме на избори, избираме някой и през следващите 4-5 години той забравя всичките си обещания и потъпква Конституцията на страната в изпълнение на интересите на онзи елит, на „лошите”, които с парите си са платили предизборната му кампания и фактически са го поставили на власт. Така работи механизма на властта, при това не само у нас.
И така постепенно, закон по закон, година след година ЕС и глобализацията набират мощ, а всички националистически и антиглобалистки партии биват заклеймявани и зачерквани като фашистки, насаждащи расова и етническа омраза и пр., без да се отчита факта, че да си националист не значи да мразиш другите, а да обичаш своите. Да обичаш своята Родина и да чувстваш съпричастност към народа си – неща, които не изключват уважението към другите нации.
Една нерозова картина на недалечното бъдеще.
Ако продължаваме с нашето безхаберие - да сме „забили нос” в ежедневието си, в материалното и преходното – точно това, което целят „лошите” – съвсем скоро техният Master plan ще се осъществи. В най-близко бъдеще и в България (в САЩ това вече е факт) към личните докуметни ще има вграден чип, чрез който ще се следят и документират действията ни. В големите градове на света и в немалко наши е въведен видеоконтролът – тенденция, която ще разширява мащабите си. Предтекста е известен – в името на нашата сигурност и за борба с тероризма се нарушават личната ни свобода и човешки права. От друга страна медиите непрестанно зомбират човечеството, вкарват мисленето ни в релси, правят ни еднакви – целта е вбъдеще да стане психологически невъзможно да мислиш по различен от „нормалния” начин. Днес обществото отритва различно мислещите, обявява ги за луди, защото е по-лесно да не се вслуша в думите им. След време тези хора ще изчезнат, а дори да останат такива, те ще бъдат репресирани, вероятно напълно легално. Така начело на потребителското стадо-човечество ще стоят онези, лошите, които ще са простветени, ще държат в ръцете си огромната власт, финансова мощ и нови супертехнологии, и ще ги използват, за да установят вечната си тирания.
Звучи далечно, зловещо и конспиративно, нали? А всъщност е близко и реално. И да, конспирация има, и точно затова всеки, който афишира вярата си в нея бива обявен за луд или параноик от манипулаторите на общественото мнение – медиите. Ако читателят се освободи от отровата, наливана му с години в главата и прочете непредубедено тази статия, той ще открие желязната логика на описаните от нея събития и факти, ще подреди пъзела и ще отвори очите си за истината. Ако това не стане значи светът си отива. Завинаги в ръцете на злото. А ако стане – трудното тепърва започва.
4. Как да преборим съдбата си?
Както се пее в една моя любима песен – „Kingdoms will rise to power, but kingdoms fall to dust” или „Царствата се издигат могъщи, но после рухват в прахта”. Това ми дава надежда. Аз не вярвам, в победата на доброто, аз се надявам. Защото да вярваш значи да си сляп. Но мога да се надявам за нея, защото знам, че има шанс. Т.е. аз вярвам в шанса. Моят шанс, твоят шанс, вашият шанс, НАШИЯТ шанс. Нашият единствен шанс е революцията. Революция, която да свали злото от трона му и да го запрати в бездната завинаги. Или поне задълго.
Увлякох се, нека бъда по-конкретен. Революцията трябва да тръгне отдолу, от хората. Механизмът е прост. Малцината (за момента) осъзнати трябва да отворят очите на колкото могат повече хора. Всеки един поддръжник на идеята за революция повече е победа. Убеждаването на хората е тежка задача и става бавно. Но има лавинообразен ефект и точно в това е надеждата. Защото ако Х убеди в идеите си Y, то от този момент в името на добрата кауза ще се борят не един, а двама, т.е. то ще става вече два пъти по-бързо. Схемата е като при размножаването на бактериите. Процесът трябва просто да се отпуши. Всеки един осъзнат човек трябва да направи всичко по силите си да убеди ако не колкото е възможно повече, то поне един, който да убеди още един, и още един и т.н. човек. Това е пътят към революцията. Друг няма.
За целта може да се използват музиката, изобразителното изкуство, киното, интернет, литературата, дори най-обикновен разговор.
Има и едно друго, силно оръжие срещу глобализацията, на което лично аз съм голям привърженик – национализма. Сътрудничеството между родолюбиви партии, неправителствени организации и фондации от различни страни може да се превърне в сериозна преграда пред процесите на глобализация. Сътрудничество в името на идеята света да не губи това невъзвратимо богатство – националната идентичност. Защото нациите и съревнованието между тях са движеща сила на човечеството от хилядолетия насам. И тук не става въпрос за капсулиране и шовинизъм, агресия и войни, а за един по-добър свят, в който различните народи работят за просперитета на страните си, конкурират се с другите, но изпитват уважение към тях, защото когато обичаш Родината си можеш да разбереш и чужденецът, който обича своята. Не случайно Левски и Караджата (а и много други българи) се биха редом със сърби за тяхната национална независимост. Не случайно полско-унгарският крал Владислав III Ягело умря само на 18 годишна възраст на 9 ноември 1444г. край Варна в поход за нашето освобождение.
В този по-добър свят твърде вероятно е икономическото благосъстояние на народите да не бъде такова, каквото на народът в голямата световна държава, поради занижените мащаби на комуникациите и транспорта. И все пак, кое е по-важно? Да живеем малко по-богати в света, управляван от лошите, или да живеем малко по-бедни в света, управляван от нас самите, в по-добрия свят на истинските ценности, който само ние може да съградим? Изборът е наш. Все още...
<
Статия от Tyrael |