ВРАТИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО: ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ ВЯРВАТ В ПОЧТИ ВСИЧКО*
* Статията е писана от и за американци
Хората са най-програмируемите, изкуствено най-поддържани в определени условия същества, които светът някога е видял. Не само, че нашите мисли и възгледи се образуват и описват контролирано, но нашето цяло съзнание изглежда е деликатно и ожесточено унищожавано. Вратите на нашето възприятие се подреждат внимателно и прецизно. А кой го интересува това, нали?
Изтощаваща и безкрайна задача е постоянно да се обяснява на хората как повечето всекидневни „мъдрости” се насаждат в общественото съзнание чрез хиляди медийни клипове. За да се спести време, ще предложа малко скрити факти за боравенето с информация в САЩ. Веднага щом се обяснят основните положения, как е създадена исторически тази моментна система на медиен контрол, читателят ще е в по-добро положение да постави всяко произволно съобщение в днешните новини под въпрос.
Когато някой вярва в нещо, вероятно то е грешно. Да назовем ежедневните „мъдрости”.
В Америка всекидневните „мъдрости” с всеобщо одобрение обикновено са възникнали така: Някой е платил за това. Примери:
Медикаментите те излекуват;
Имунизациите те правят имунизиран;
Лечението на рак е пред откриване;
Менопаузата е болестно състояние;
Когато едно дете е болно, то веднага се нуждае от антибиотик;
Когато едно дете има температура, трябва веднага да взема Тиленол;
Болниците са сигурни и чисти;
Америка има най-добрата здравноосигурителна система в света;
Американците имат най-доброто здраве в света;
Млякото е добър източник на калций;
Необходимостта от консумация на мляко не намалява при възрастните хора;
Витамин C е аскорбинова киселина;
Аспиринът предпазва от сърдечни кризи;
Медикаментите за сърцето правят сърцето силно;
Болките в гърба и във врата са единствените причини за хомеопатично лечение;
Никое дете не може да ходи неимунизирано на училище;
FDA (Контролният орган за медикаменти и хранителни добавки) изпробва всички медикаменти подробно, преди те да се появят на пазара;
Бременността е сериозно медицинско състояние;
Химиотерапията и облъчването са ефективни методи за лечение на рак;
Когато у детето Ви се установи ушна инфекция, веднага трябва да му се даде антибиотик, „за всички случаи”;
Слуховото апаратче е за да е добре детето;
Медикаменти с естроген предотвратяват остеопороза след менопаузата;
Детските лекари са най-добре образованите медицински специалисти;
Целта на здравноосигурителната индустрия е здравето;
ХИВ е причината за СПИН;
Azidothymidine (AZT) е лечението;
Без ваксинации ще се завърнат епидемиите;
Флуоридът в питейната вода предпазва Вашите зъби;
Грипната ваксина предпазва от грип;
Веществата във ваксините са изцяло изпробвани, преди да станат задължителни;
Лекарите са сигурни, че ползата от ваксинациите надхвърля възможните рискове;
В Калифорния има недостиг на енергия;
В Калифорния върлува епидемия от менингит;
NASDAQ е нормален пазар, който се ръководи само от предлагането и търсенето;
Хроничните болки са нормално явление с възрастта;
Соята е Вашият най-здравословен източник на протеини;
Инжекциите с инсулин лекуват диабета;
Ако Ви махнем жлъчния мехур, можете да ядете каквото искате;
Медикаментите за алергия лекуват алергиите.
Как започна това:
В книгата „Trust Us We’re Experts” Щаубер и Рамптън са събрали няколко изумителни данни, които описват науката за изграждане на обществено мнение в Америка. Те проследяват модерното обществено влияние до през неотдавнашното предишно столетие, осветяват работата на типове като Едуард Л. Бернайс, бащата на изопачаването на факти. От неговата собствена удивяваща хроника „Пропаганда” научаваме как Едуард Л. Бернайс възприема идеите на своя прочут чичо Зигмунд Фройд и ги използва за създаващата се наука за масовото въздействие. Единствената разлика е била, че вместо да използва тези принципи, за да разкрива скрити мотиви в човешкото подсъзнание, както прави психологията на Фройд, същите идеи Бернайс използва да замаскира намерения и да създава илюзии, които представят лъжи и фалшификации с маркетингови цели.
Бащата на изопачаването:
Бернайс доминира в PR индустрията от 40-те и е значителна сила за следващите 40 години. (Тай) През цялото това време Бернайс приема различни поръчки, за да се създаде обществено възприятие на една идея или продукт. Няколко примера:
Като начинаещ в Комитета за публична информация (Committee on Public Information), една от първите му задачи е била да продаде на американското общество Първата световна война с представата „Светът да стане по-сигурен за демокрацията”. (Иън)
Няколко години по-късно Бернайс извършва майсторското постижение – популяризира представата за пушещи цигари жени. При организирането на Великденския парад през 1929 г. в Ню Йорк Бернайс доказва, че е сила, на която може да се разчита.
Той организира бригадата „Факелите на свободата”, в която защитнички на правата на жените марширували, пушели цигари, в знак на освобождението на жените. От това единствено събитие произлязла такава публичност, че от тогава жените се чувствали сигурни да унищожават белите си дробове пред обществото, както мъжете правят отдавна. Бернайс популяризира вредни храни като сланината, както и обикновени неща като закуската.
Когато едно от предизвикателствата не се осъществява, той основава заедно с AMA (Американската медицинска асоциация) рекламните структури, които просъществуват почти 50 години и които доказвали, че цигарите били здравословни. Можете спокойно да погледнете в някои от броевете на Време (Time) или Живот (Life) от 40-те или 50-те години.
През следващите десетилетия Бернайс и неговите колеги създават принципите, според които чрез новини, постоянно и стотици пъти повтарящи се, можело да се влияе общо на човешките маси. Когато възможностите на медиите са забелязани, и други държави пробвали да следват стъпките на американците. Но Бернайс бил златният стандарт.
Йозеф Гьобелс, който е бил министър на пропагандата при Хитлер, изучава принципите на Едуард Бернайс, след което измисля популярната мотировка, с която убеждава германците, че трябва да почистят своята раса. (Щаубер)
Фалшиви истини:
Задачата на Бернайс била да оправя проблеми; да създава желан образ в приятна светлина на един определен продукт или концепция. Бернайс описва обществеността като „стадо, което трябва да бъде ръководено”. И това стадно мислене правело хората „възприемчиви на ръководене”.
Бернайс никога не се откланя от своята фундаментална аксиома, „Да се контролират масите без тяхното знание”. Най-добрият PR е когато хората не забелязват как им се повлиява.
Щаубер описва обосновката на Бернайс така:
„Научното манипулиране на общественото мнение е било нужно, за да се преодолее хаосът и конфликтът в едно демократично общество.” (Trust Us, стр. 42)
Тези ранни манипулатори на масите заемат позицията, че оказвали морална услуга на цялото човечество – демокрацията е твърде добра за народа; на тях трябвало да им се каже, какво трябва да мислят, защото те от самосебе си не били способни на рационално мислене. Ето един откъс от пропагандата на Бернайс:
„Който манипулира незабелязаните обществени механизми, създава невидимо управление, което е действителната управляваща сила на нашата страна. Ние сме управлявани, нашият разсъдък се оформя, нашите вкусове се създават, идеите ни са внушени предимно от мъже, за които ние никога не сме чували. Това е логичен резултат на начина, по който е организирано нашето демократично общество.
Големите човешки маси трябва да се обединят по този начин, щом трябва да живеят заедно в едно хармонично функциониращо общество. В почти всяко действие на нашия живот, дали в сферата на политиката или при сделки, в нашето социално поведение и в нашето етично мислене, ние сме превъзхождани от един относително малък брой хора, които разбират менталните процеси и моделите на поведение на масите. Те са тези, които дърпат конците, които контролират общественото мнение.”
Един малко по-различен възглед по темата от Томас Джеферсън:
„Не зная никакъв по-сигурен довереник на ултимативната сила на обществото освен народа на себе си; и ако не считаме достатъчно за важно, да извършим този контрол с доброжелателен разсъдък, тогава решението на проблема няма да е тя да им се отнеме, а да се оформи техния разсъдък.”
Да се оформи техният разсъдък. Бернайс вярвал, че само малцина имат необходимия поглед към общата картина, за да им се довери тази свята задача. И напълно случайно считал себе си за един от малкото.
Тук парите влизат в играта:
Веднага щом възможностите за приложение на психологията на Фройд върху масовите медии е осъзната, Бернайс имал повече клиенти концерни, отколкото можел да поеме. Глобалните концерни се изсипали от всички посоки, за да му се подмажат.
Имало много блага, услуги и идеи, които трябвало да се продадат на една податлива общественост. През годините тези играчи са имали парите, за да направят своите представи действителност.
Няколко примера:
Philip Morris Pfizer
Union Carbide Allstate
Monsanto Eli Lilly
Tabakindustrie Ciba Geigy
Bleiindustrie Coors
DuPont Chlorox
Shell Oil Standard Oil
Procter & Gamble Boeing
General Motors Dow Chemical
General Mills Goodyear
Играчите:
Десетки PR фирми са се появили, за да задоволят търсенето. Сред тях са следните:
- Burson-Marsteller
- Edelman
- Hill & Knowlton
- Kamer-Singer
- Ketchum
- Mongovin, Biscoe und Duchin
- BSMG
- Buder-Finn
Въпреки че в PR индустрията те са добре известни, ние не знаем тези имена, и това не е случайно. Най-добрият PR е незабелязаният. От десетилетия те са изградили мнения, които са създали повечето големци, до практически всичко, което има и най-далечна комерсиална стойност, включително:
Фармацевтични наркотици;
Ваксини;
Професионалното съсловие на лекарите;
Алтернативната медицина;
Флуоридната обработка на питейната вода;
Препарати за домашно почистване;
Хлор;
Тютюн;
Диоксин;
Глобалното затопляне;
Оловен бензин;
Изследване на рака и лечението му;
Замърсяването на моретата;
Дървесината и горите;
Имиджа на знаменитости;
Мениджмънт на кризите и катастрофите;
Генетично променени храни (ГМХ);
Аспартам;
Хранителни добавки; готово ядене;
Зъболекарски амалгами.
Лекция 1:
Бернайс научава бързо, че ефективният начин за създаване на достоверност за един продукт или за една идея, е оценката чрез някоя „независима трета страна”. Когато например Дженерал Мотърс излиза с твърдението, че глобалното затопляне е една шега, която е разпространена в света от няколко влюбени в дърветата либерали, хората ще се усъмнят в мотивите на ДМ, защото ДМ печели от продажбата на автомобили.
Когато обаче един независим изследователски институт с едно много достоверно звучащо име като „Глобалната климатична коалиция”, представи изследователско проучване, според което глобалното затопляне е една илюзия, хората ще се объркат и ще се усъмнят в първоначалния възглед.
И това е точно това, което Бернайс прави. С гениална политика той основава „повече институти и фондации отколкото Рокфелер и Карнеги заедно”. (Щаубер, стр. 45) Дискретно финансирани чрез такива индустрии, чиито продукти ще бъдат оценявани, тези „независими” изследователски институции ще бълнат „научни” изследвания и журналистически статии, които ще създадат имиджа, който техните създатели искат да имат.
Такива фронтови групировки имат високопарни имена, като:
Фондация за изследване на температурата (Temperature Research Foundation);
Международен съвет за информиране относно хранителните продукти (International Food Information Council);
Защита на потребителите (Consumer Alert);
Коалиция за напредъка на истинската наука (The Advancement of Sound Science Coalition);
Фондация за чист въздух (Air Hygiene Foundation);
Фондация за индустриално здраве (Industrial Health Federation);
Институт Манхатън (Manhattan Institute);
Център за продуктово качество (Center for Produce Quality);
Съвет на института за изследване на тютюна (Tobacco Institute Research Council);
КАТО институт (Cato Institute);
Американски съвет за наука и здраве (American Council on Science and Health);
Глобална климатична коалиция (Global Climate Coalition);
Съюз за по-добро изхранване (Alliance for Better Foods).
Звучат добре, нали?
Някои новинарски съобщения:
Както Щаубер обяснява, тези и стотици други като тази фронтови групи, имат единствената задача да подобряват имиджа на глобалните концерни, някои назовани по-горе, които от своя страна ги финансират. И от части това се случва чрез безкраен поток от „медийни известия”, които оповестяват „епохални” изследвания по всяко радио и всеки вестник.
Много от тези консервирани съобщения биват четени като истински новини и действително са умишлено поднесени в новинарски формат. Това спестява на журналистите усилията сами да проучат темата, предимно за теми, от които нямат никаква представa.
Цели абзаци в съобщенията остават непроменени с оригинала, а видео съобщенията могат да се приемат и без преработка, възприемат се като авторска информация на репортера, вестника или на телевизията по начина copy and paste – воала! Готови съобщения! Преписани от PR фирми.
Така ли се случва наистина?
Всеки ден, от 20-те години, когато идеята за новинарските съобщения е открита от Айви Лий. (Щаубер, стр. 22) Понякога половината от съобщенията, които се появяват в един брой на Уол Стрийт Джърнал, се базират само на такива PR новинарски съобщения. (22) Такива съобщения се объркват сред добре направени новини. Докато Вие сами не проучите, няма да можете да забележите разликата.
Езикът на изопачаването:
Когато пионерите на изопачаването от 20-те години като Айви Лий и Едуард Бернайс събират повече опит, те започват да формулират правила и посоки за създаване на обществено мнение. Те научили бързо, че психологията на тълпата трябва да се фокусира върху емоциите, не върху факти. Понеже тълпата не е способна на рационално мислене, мотивацията не трябва да се базира върху логиката, а върху представянето.
Няколко аксиоми на новата наука за PR:
Технологията в основата си е религия;
Когато народът не е способен на рационално мислене, тогава истинската демокрация е опасна;
Важните решения трябва да се оставят на експертите;
При решаването на проблем, пазете дистанция между същината на нещата и измислените образи;
Не създавайте еднозначно доказуеми лъжи.
Думите се подбират много внимателно заради тяхното емоционално въздействие.
Ето един пример:
Една фронтова група с име Международен съвет за информиране относно хранителните продукти се грижи за обществената апатия срещу генно модифицираните храни. Ключови думи се повтарят из целия текст. Сега обществото се страхува инстинктивно от тези нови творения, които изведнъж се появяват на щандовете на търговците на зеленчуци, които казват, че ДНК на продуктите е била променена.
Международен съвет за информиране относно хранителните продукти иска да увери обществеността в сигурността на хранителните продукти, следователно избягва думи, като:
Франкенщайн;
Хитлер;
Биотехнология;
Химичен;
ДНК;
Експерименти;
Сигурност;
Учени;
Облъчване;
Рулетка;
Генно преплитане;
Генен обстрел;
Случайност.
Вместо това добрият PR за ГМО съдържа следните думи:
Кръстоска;
Естествен ред;
Красота;
Избор;
Дарение;
Кръстоска на видовете;
Многообразие;
Почва;
Органичен;
Здравословен.
Качествата на добрата пропаганда:
В по-нататъшното развитие на масовия контрол PR фирмите създават други ръководни линии за ефективно влияние. Ето няколко златни принципа:
Създайте нечовешки образ на изтощената страна като използвате названия или порицания;
Говорете с добре изтъркани фрази с емоционално позитивни думи;
Когато разобличавате нещо не използвайте ясен език; опитайте се да спечелите време; откланяйте темата;
Вземете оценки от известни личности, църкви, спортисти, хора от улицата;
От всеки, който няма готови специализирани познания по темата;
Когато омаловажавате извършени ужаси, подчертайте ползата от случилото се;
Когато омаловажавате извършени ужаси, избягвайте употребата на морални въпроси;
Запомнете тази листа.
Започнете да се оглеждате за тези техники. Те не са трудно откриваеми – погледнете в днешния вестник или новините по телевизията тази вечер. Вижте какво правят те; Младите са добри!
Ползват науката под наем:
PR фирмите са станали много ловки в приготвянето на новинарски съобщения. Те са научили как да свържат имената на известни учени с изследването, които нито веднъж не са се и интересували от него (Щаубер, стр. 201) Това се случва често.
По този начин редакторите на вестници или новинарски предавания често разбират, че някое съобщение е изцяло изфабрикувано от PR. Най-малкото, обаче, те имат „възможността да отричат”, или?
Щаубер разказва поразителната история за това как се въвежда оловният бензин. През 1922 г. Дженерал Мотърс открива, че добавката на олово към бензина увеличава мощността на автомобила. Когато се появило съмнение за сигурността, ДМ платил да се проведат няколко фалшиви „опити” и да се публикува невярно изследване, което „доказвало”, че вдишването на олово е безвредно. Да включим Чарлс Кетъринг.
Чарлс Кетъринг не е само основател на световно известния Слоун-Кетъринг институт, но е и случайно ръководител в Дженерал Мотърс. Чрез няколко странни съвпадения институтът прави съобщения, според които оловото от природата влиза в тялото и че последното е способно да изхвърля малки количества.
Заради връзката си с Фондацията за индустриална хигиена и PR гиганта Hill & Knowlton, Слоун-Кетъринг обещава на всички изследвания за безвредността на оловото (Щаубер, стр. 92). Без организирана научна съпротива през следващите шейсет години олово се добавя към все повече видове бензин, а до седемдесетте години оловният бензин достига 90%.
Най-накрая става очевидно, за да се скрие, че оловото е силно канцерогенно, и оловният бензин се изтегля постепенно от пазара в края на осемдесетте години. Но за тези шейсет години в американските улици и магистрали се изхвърлят около 30 милиона тона олово в прахообразна форма. 30 милиона тона.
Това, приятели, е PR.
Наука за непотребните неща:
През 1993 г. някой си Петер Хубер пише книга и създава едно ново понятие. Книгата му се казва „Отмъщението на Галилей” и понятието е „наука за непотребните неща”. Повърхностната теза на Хубер е, че истинската наука стимулира технологията, индустрията и прогреса. Всичко останало било наука за непотребните неща. Неизненадан Щаубер обяснява как книгата на Хубер е покровителствана от защитаващия индустрията Институт Манхатън.
На книгата е обърнато общо взето малко внимание, не само, защото е написана слабо, но и защото той не е успял да разбере един факт: Истинското научно проучване започва без заключение. Истинските учени търсят истината, защото още не знаят каква е тя.
Истинските научни методи изглеждат така:
1. Прави се хипотеза;
2. Правят се предположения за тази хипотеза;
3. Предположенията се проверяват чрез експеримент;
4. Отхвърля се или се коригира хипотезата според резултатите на изследването.
Бостънският университетски учен д-р Дейвид Озоноф обяснява, че идеите в науката са подобни на „живите организми”, които трябва да се хранят, да се полагат грижи за тях и да се култивират със средства, за да могат да растат и цъфтят. (Щаубер, стр. 205) Големи идеи, които не получават тези средства заради комерсиалния ъгъл, от който се наблюдават, не пропадат веднага – те умират бавно и се стремят нагоре.
Друг начин да различавате истинската и фалшивата наука е, че истинската наука посочва липси в своите изследвания. Фалшивата наука лъже, че няма липси.
Истинската наука за непотребните неща:
Сравнете това сега с модерния PR и постоянната му претенция за вярна наука. Спонсорираните от концерните изследвания, дали в областта на медикаментите, на генно модифицираните организми или на химията, винаги започват с предварително определени заключения. Задачата на изследователя е да докаже истинността на тези заключения, защото това доказателство носи икономически предимства за индустриите, които плащат за изследването.
Това неприятно приближаване до науката промени целия фокус на изследванията в Америка за последните 50 години, както всеки истински учен с готовност потвърждава.
Щаубер документира нарастващата сума на спонсорираните от концерни университетски проучвания. (стр. 206) Това няма нищо общо със стремежа към знания. Учени се оплакват, че изследванията са пропаднали до там, че са се превърнали в поредния търговски артикул – нещо, което се купува и продава.
Двете главни цели на „правилната наука”:
Шокиращо е, когато Щаубер показва как могъщото мнозинство на концерновите PR-и в днешно време се противопоставят на онова изследване, което се опитва да защитава общественото здраве и природата.
Смешно е, че виждаме понятието „наука за непотребните неща” най-често само в контекста на защита от нещо, което би могло да заплаши природата или здравето ни. Това има смисъл, когато човек е разбрал, че парите сменят само собственика си, когато се появи илюзията за здравето и илюзията за защита на природата. Истинското обществено здраве и истинската защита на природата имат малка пазарна стойност.
Щаубер намира за иронично, че самоназовалите се разобличители на индустрията за непотребните неща обикновено сами не са учени. (стр. 255) И тук отново, те могат да направят това, понеже задачата не е свързана с науката, а със създаването на имидж.
Езикът за нападение:
Когато PR фирмите нападат признати природозащитни групировки и хора от алтернативната медицина, те използват думи, които изразяват емоционален пердах:
Ужасно умни хора – наука;
Науката за непотребните неща – чувствителна;
Нарушител на обществения ред – отговорен за нещо;
Фобия – грешно съобщение;
Създаващ страх – истерия.
Когато следващият път четете статия от вестник за защита на природата или на тема здраве, внимавайте как авторът показва своето пристрастие чрез използването на такива думи. Това е резултат на една много специфична подготовка.
Една друга стандартна PR тактика е да се използва реториката на природозащитниците, за да се защити един опасен или неизпробван продукт, който е една действителна заплаха за природата. Това срещаме редовно в гъстата мъгла на PR-а, която е спусната над генно модифицираните храни.
Казвате, че генно модифицираните храни са необходими, за да се създаде повече храна, за да се пребори световният глад, а в действителност те дават по-малък добив на хектар обработваема площ, отколкото естествените зърнени храни. (Щаубер, стр. 173) Чашата прелива, когато разберете, че почти всички генно модифицирани организми са създадени от производителите на хербициди и пестициди, за да могат растенията да понасят още по-големи дози от тях.
Чудото на рецензията:
Да публикуваш или да се провиниш, е класическата дилема на всеки научен изследовател. Това означава, че който винаги желае финансиране за следващия изследователски проект, по-добре да публикува актуалните изследвания в най-добрите научни списания. И ние знаем защо всички научни списания като JAMA, New England Journal, British Medical Journal и т.н. имат един предварителен изпит.
Рецензия ще рече, че всички статии, които се публикуват наред с разноцветните реклами на лекарства и фармацевтичните брошури, се проверяват от няколко действително умни типа, които дават определен брой препоръки. Допускането е, че ако статията е рецензирана, тогава заключенията на изследването са проверени из основи и имат сигурна прилика с физическата действителност.
Но с тази малка институция на рецензионистите има няколко проблема. Първият е парите. Въпреки че дори много престижни, уважавани медицински списания твърдят, че са обективни и некорумпирани, истината е, че те трябва да вземат предвид същото нещо, което конфронтира всички супер гланцирани списания: не се спречквай със своите рекламодатели. Човече, тези реклами на лекарства върху цели страници в най-добрите списания струват милиони.
Колко дълго време един фармацевтичен концерн ще плаща на едно списание рекламна площ, ако то публикува няколко много умни научни изследвания, които нападат сигурността на медикамента, който е на централно място в страницците? Помислете за това. Редакторите не са толкова глупави.
Един друг проблем е конфликтът на интереси. Има едно формално условие за всички медицински списания, че всякакви финансови отношения между автора и производителя на продукта трябва да се представят в статията. В практиката това не се случва. В изследване от 1997 г. в 147 медицински списания не е намерено нито едно пояснение за това. (Wall Street Journal, 2 февруари, 1999 г.)
Едно изследване от 1998 г. на New England Journal of Medicine показва, че 96% от рецензираните статии имат финансови отношения с медикаментите, които са проучени. (Stelfox, 1998) Страховито, или? А заключенията, които се правят в статиите? Това изследване трябва винаги да се назовава, когато някой твърде помпозно защитава обективността на рецензиите, което се случва доста често.
След това идва ред на очевидното купуване на страници. Една фирма за медикаменти може да плати просто 100.000 долара на едно списание, за да се публикува доброжелателна статия. (Щаубер, стр. 204)
Измамата в предварително проверени списания не е нищо ново. През 1987 г. New England Journal публикува статия, която проследява периода от 7 години на изследването на д-р мед. Р. Слуцки. За това време д-р Слуцки публикува 137 статии в различни предварително проверени списания.
New England Journal открива, че най-малкото в 60 от тези 137 статии се откриват доказателства за мащабна научна измама и грешно представяне на нещата, включително:
Доклад от данни за експерименти, които никога не са провеждани;
Доклад от резултати с измервания, които никога не са получавани;
Доклад от статистически данни, които никога не са правени.
(Енглер)
Д-р фил. Дийн Блек описва какво нарича Babel-ефект: чийто резултат е когато тези чести обичайни научно-измамнически данни в предварително проверени списания се цитират от други изследователи, а те се цитират отново от други и т.н.
Искате ли да видите нещо типично на описаното до тук, за което има цяла дискусия? Погледнете рекламата на McDonalds, която често се появява в списанието на Американската медицинска асоциация. Тогава си спомнете, че това е същата публикация, която почти 50 години е показвала реклама на цигари, според която тютюнът има здравословно въздействие. Наистина много научно, трябва да се отбележи.
Да изхвърлим телевизора?
Надявам се, че тази книга ще Ви помогне да четете статиите в списанията и във вестниците малко по-различно, и може би да гледате с по-друга нагласа и новинарските предавания по телевизията. Питайте се винаги, какво те продават там и кой го продава.
И ако действително започнете да се ръководите от книгата на Щаубер и Рамптън и проверите някои от изнесените долу източници, може би ще успеете да подобрите живота си мъничко, като просто отказвате да изложите мозъка си на масовите медии. Правилно сте разбрали – никакъв вестник, никакви телевизионни новини, никакво Тайм магазин или Нюзуик. Това наистина можете да го направите. Само помислете какво можете да започнете с допълнителното време.
Чувствайте се наистина, сякаш трябва да се „отпуснете”; или сякаш трябва да знаете „какво се случва в света навън”; и това всеки ден няколко часа?
Помислете няколко минути за новините през последните години. Действително ли приемате, че големите истории, които доминират едрите заглавия и телевизионните новини, в действителност съобщават „какво се случва в света”? Действително ли смятате, че няма нещо друго, освен измисления технологичен срив, измисления недостиг на енергия, филтрираните съобщения за насилие в чужбина и катастрофи и всичките други НЕновини, които кукловодите ежедневно ни представят?
Каква е целта на новините?
Да се информира обществеността? Въобще не. Единствената цел на новините е да се държи обществеността в страх и несигурност, за да можете утре отново да се изложите на същата реклама.
Преувеличено опростяване?
Естествено. Това е основният белег на властта на масовите медии – опростяване. Невидимата ръка. Както Едуард Бернайс е казвал, народът трябва да се контролира, без той да осъзнава това.
Помислете: Какво в действителност се е случило в света, докато сте се разсейвали с всичките глупости и неприятности? Страх и несигурност – това кара хората постоянно да се опитват да научат повече.
Ако всичко това ви се струва радикален поглед на нещата, тогава нека да направим една крачка по-напред:
Какво бихте загубили, ако престанете общо взето напълно да четете вестници и да гледате телевизия?
Ще пострада ли Вашият живот в действителност финансово, морално, интелектуално, литературно, спиритуално или академично чрез едно такова решение?
Трябва ли наистина постоянно да оставяте семейството си да възприема безобразните, аморални, фалшиви, некултивирани и безнадеждно безмозъчни ценности, на които човек е изложен при средностатистическата вечерна програма? „Нормални” ли са тези фалшиви, програмирани роботи?
Трябва ли да се оставяте да подплатявате постоянно ценностите си в живота?
Тези шоута наистина ли са забавни или са само едно необходимо отклонение от реалността, или пък искате да опитате сами да разкриете някои неща чрез малко независимо четене?
Назовете един пример, как животът Ви се е подобрил от гледането на новини по телевизията или при четенето на вечерния вестник? Каква измерима печалба Ви е донесло?
Планета на маймуните?
Няма съмнение, че като нация от година на година ставаме по-глупави. Погледнете президентите, които последно сме избирали. Направили ли са Ви впечатление биещите на очи граматични грешки, които са толкова всекидневни в днешните рекламни предавания и рекламни плакати? Четенето и писането в повечето американски гимназии е второстепенен въпрос. Три четвърти от завършващите калифорнийски гимназии ученици не могат да четат достатъчно, за да си вземат изпита за завършване на образованието. (SJ Mercury 20.Juli 2001)
Ако мислите, че други части от страната са по-светли, направете следния опит: намерете на някой завършил ученик една книга на Дюма или Джейн Остин и го помолете да ви прочете един абзац от някоя случайна страница.
Давайте, пробвайте това. Скалите на SAT съзнателно продължават да се намалят, за скрият колко глупави стават децата от година на година (ADD: A Designer Disease) Най-малкото 10% от децата имат удостоверена „неспособност за четене”, която се създава с особено отношение и особени медикаменти отново. Чували ли сте вече за някого, който е оставал да повтаря класа?
Или вижте интелектуалното ниво на средностатистическия филм в киното, който например се прожектира само две седмици, преди всичко защото в него няма достатъчно експлозии, преследвания, силикон, измислени битки и слабоумни диалози. Радио? Помислете за мъничката душевна квалификация на превзето развълнуваните обикновени маймуни, които са назначени като ди джеи – изглежда, сякаш са им разрешени само 50 различни мисли, които те просто случайно повтарят.
И кога поп музиката ще отчете изискването за използване на някой музикален инструмент или за прилагане на музикалната теория; напълно да мълчи относно текста на песента? Може би просто не разбираме тази възникваща форма на изкуство, или? Дарвинизма на MTV – маймуната произхожда от човека.
Мислили ли сте някога, че силно гланцираните списания въздействат така, сякаш са написани от същите типове?
И сякаш пишещият тъкмо е завършил началното училище? И въпреки това той има верните мнения за социалните дела, няма оригинални идеи, вместо това онова самодоволно, хомогенизирано и всеобщо всезнание, опитва се да ни увери, че всичко е наред. Да, всичко е наред.
Това е една приятна новина за PR индустрията – това прави нейната работа много по-проста. Не само, че много малко насочват вниманието си към контролиращата завеса; още по-малко въобще могат да разберат, ако човек се опита да им я обясни.
Почивка за чай в кафето:
Представете си, че сте в едно препълнено кафе и купувате чаша чай. И когато искате да седнете, на другия край на помещението виждате Ваш приятел. Оставяте чашата си настрани, изтичвате до него и няколко минути си бъбрите. Сега се върнете при чая, ще го изпиете ли? Сещате се, че сте в място, пълно с хора, и сте оставили чая си неволно няколко минути. Всеки в това помещение е имал достъп до Вашия чай.
Защо Вашият разсъдък приема това различно? Дейности, като включването на телевизора или редовното безкритично абсорбираните медийни публикации, разрешават достъпа до вашия разсъдък практически на всекиго – на всеки с целта и средства да създаде обществено мнение чрез популярните медии.
Както сте прочели горе, нещо прочетено или видяно по телевизията, не означава, че е истина, или че има въобще някаква стойност. Моралът от историята за чашата чай, показва висотата на Вашия разсъдък, който е варден, да не би да се приближи до нещо.
Това е единственият живот, който имаме. Времето е нашият най-голям капитал. Защо трябва да го пропиляваме, като разрешаваме нашият потенциал, самоличност, ценностите ни да се оформят, обработват и ограничават от масовите експлоататори?
Има много истински важни решения, които са решаващи за нашето психическо, ментално и духовно благополучие, решения които изискват информация и проучване. Когато парите са в играта, обективните данни не могат да се научат лесно. Запомнете, че когато всеки знае дадено нещо, тогава имиджът е купен и платен.
Истинското знание има малка цена, необходимо е малко копане, минимум едно ниво по-долу от това, което „всеки знае”.
Превод на български от http://www.seelenkrieger.org/?p=5169
Преводач: Gelehrte