14.12.2008
Тyrael.

1. Увод
1.1. Американската външна политика по времето на Джордж Уокър Буш
Джордж У. Буш е президент на САЩ за периода  2000 – 2008 г. Основните точки от външната му политика, върху които смятам да се спра, са двете войни, в който влизат щатите по това време – с Афганистан и Ирак.
На 11 септември 2001 г. 19 арабски терористи отвличат 4 самолета, с които извършват атентатите срещу двете кули на Световния търговски център и Пентагона. Това става повод за един своеобразен съвременен кръстоносен поход срещу тероризма, начело на който застават САЩ. Това поне е официалната версия. Множество обаче са доказателствата, които свидетелстват, че случилото се на 11 септември 2001 г. не е това, което се показва на обществеността. Най-общо алтеративната версия се състои в твърдението, че американските власти са знаели за това какво предстои да се случи, дори че са го нагласили сами, с единствената цел това да послужи за влизането на страната в нова война, която да затвърди американското влияние в средна Азия и да бъдат построени там военни бази – точно това, което впоследствие се случва. Не тук мястото, където да бъде доказвана подобна теория, необходимо е само да си спомним влизането на САЩ в Първата световна война (кораба Лузитания), Пърл Харбър и инцидента в залива Тонкин, за да стигнем до логичния извод, че подобна практика не е чужда на американската външна политика. Само 2 години след обявяването на „войната срещу тероризма” САЩ подема нова – този път срещу Ирак. Официалният мотив за нея е диктатурата на Саддам Хюсеин и неговите програми за оръжие за масово унищожение. Естествено, това е само претекст, за да започне нова война и да се сложи ръка върху петрола на Ирак и тук две мнения няма. Нещо повече – еднолични управления има по целия свят, защо Джордж У. Буш започна война точно срещу Ирак, а не срещу Мавритания, Судан или Фиджи, например? А военните бази с оръжието за масово поразяване така и не бяха открити.
Тези две войни добре показват истинската съшност на американската външна политика в периода 2001-2008 г. Макар големите на деня винаги да са налагали натиск и да са прокарвали влиянието си повсеместно, рядко това е ставало толкова очебийно и нагло, с безскруполно вмешателство във вътрешните работи на други и използване на военна сила за задоволяване на собствените им потребности.
2. Изложение
2.1. Президентските избори в САЩ, 2008 г.
Към края на своя втори мандат Джордж У. Буш се ползва с изключително ниско доверие в САЩ, а и по целия свят. Надигат се вълни от противници на агресивната американска политика в страната и в Европа. Хората чувстват нуждата от промяна.
2.2. Барак Хюсеин Обама – кратка биография, предизборни обещания и кампания
Барак Х. Обама е роден на 4 август 1961 г. в Хонолулу, Хаваи. Син на кениец и американка. Завършва Колумбийския университет специалност политология и специализира международни отношения. По-късно завършва право в Харвард. Когато на 10 февруари 2007 г. решава да се кандидатира за президент той вече е сенатор от щата Илинойс. Така Барак Х. Обама става първият афроамериканец – кандидат за президент в историята на САЩ, а на 4-ти ноември 2008 г. той вече е избран за 44-я президент на страната.
В по-горе посоченият контекст на недоволство от агресивната политика на правителството на Буш се появява кандидатът за президент Барак Обама. Неговите предизборни обещания са адекватни на обществените настроения, звучат зрели, хуманни и привлекателни. Той се обявява против компрометираното вече американско присъствие в Ирак като обещава с поемането на властта да изтегли войските на страната от Персийския залив; Що се отнася до Афганистан, обаче, Обама е категоричен в желанието си Ал Кайда да бъде унищожена. Предлаганите от него мерки срещу набиращата сила световна финансова криза му носят допълнителна подкрепа в борбата му срещу Джон Маккейн. Обама предлага повече икономически помощи, повече помощи за развиващите се страни, повече дипломация. Външна политика, която в никакъв случай не се отказва от военната мощ, но предпочита масата за преговори.
Дотук изглежда, че за американския народ и човечеството изобщо предстоят по-добри години. Но предизборната кампания на Барак Х. Обама предизвика у мен сериозни съмнения, които ще развия в следващия параграф. На първо място смятам, че още преди официално да стане ясен кандидатът на демократите за президентските избори беше очевидно, че това ще е Обама и нещо повече, че той ще ги спечели. През февруари 2007 г. Обама обяви, че ще финансира кампанията си публично, и че ще се откаже от дарения и лични спонсори, като така ще сложи таван на средствата, които може да събере за кампанията си. По-късно той се изметна от това си обещание с мотива, че това го поставя в неудобна позиция спрямо Дж. Маккейн, тъй като републиканците били специалисти в присвояването на публични финанси. Така той стана първият кандидат за президент от аферата Уотъргейт насам (1976 г.), който се отказва от публично финансиране и по този начин средствата, които може Обама да събере за предизборната си кампания стават неограничени. Към 19 юни 2008 те са 265 млн $, а само 4 месеца по-късно те са 605 млн $, което му дава значителна преднина пред конкурента му от републиканската партия. И няма нищо по-наивно от това да мислим, че тези пари са дошли от средностатистическия американец, от sms-и и волни пожертвования. Предизборната кампания на Барак Обама е най-скъпата в американската история. И това не е случайно.
2.3. Една алтернативна теория за американската външна политика в следващите години
В началото на юни тази година Барак Обама заедно с Хилъри Клинтън не се появява на среща с журналисти във Вирджиния. Точно по това време съвсем наблизо се провежда среща на групата на билдербергите. На въпроси на журналистите говорителят на Обама – Робърт Гибс отговаря уклончиво или отказва да коментира. Става ясно само, че бъдещият президент е на частна среща с хора, като и двете страни искат тази среща да си остане насаме. Тук е момента да споменем как преди да станат министър-председатели на Великобритания и Тони Блеър, и Гордън Браун са присъствали на такива срещи на билдербергите. Нещо повече – почти всички американски президенти от 70-те години на миналия век насам са членове на това тайно общество. Да не забравяме каква е една от основните функции на групата на билдербергите – подготовка на политически фигури от най-високо ниво и поставянето им начело на най-висши държавни постове в не една или две страни.
Ако наистина Барак Х. Обама е присъствал на тази среща във Вирджиния, което е повече от логично, то задачата да се очертаят пътищата на развитие на американската външна политика в следващите години се улеснява значително.
Групата на билдербергите се състои от най-влиятелните банкери, финансисти, бизнесмени, политици и дори монарси в света. Те могат да си позволят разходите по най-скъпата предизборна кампания в историята на щатите – тази на Барак Обама. В замяна на това последният ще изпълнява по време на своя мандат техните интереси. Търговията с политическо влияние е повсеместно явление, което не бива да ни учудва. Добре се знае, че билдерергите са глобалисти и стоят зад създаването на ЕС и на Северноамериканският съюз. Тъй като главната цел е тяхното по-нататъшно сливане в голяма световна държава предполагам, че основните приоритети на американската външна политика през следващите (поне) 4 години ще са:
- Засилване на вътрешната консолидация между 3-те членки на северноамериканския съюз – САЩ, Канада и Мексико;
- Стремеж за интегриране на по-малките централноамерикански страни и присъединяването им към съюза;
- Затопляне на отношенията между САЩ и ЕС, като се „възстанови авторитета на Америка” пред света – за целта да се изтеглят войските на САЩ от Ирак, например (след като вече злото е сторено, избити са хиляди хора, американското влияние е внедрено в района, сложена е ръка върху петрола и фактически това не би коствало нищо на САЩ)
- Продължаване на борбата с тероризма – съответно поддържането на страха от този мним враг. Именно благодарение на този страх от терористични атаки хората не само в САЩ, но в целия свят се отказват от личните си свободи и позволяват установяването на тотален контрол над себе си посредством видеонаблюдение и нови лични документи с чип/биометрични данни. Тоталния контрол над населението е основен приоритет на билдербергите;
- Оказване на икономическа „помощ” на все по-затъващите благодарение на именно такива външни заеми африкански и други бедни страни по света.
3. Заключение        
Още от времето на Великата депресия от 1929 г. света се управлява не от политическия, а от икономическия елит. Това ме кара да мисля, че както тогавашната, така и сегашната финансова криза е резултат от борсови спекулации и игри на най-могъщите банкерски династии в света. В този исторически контекст се появява един кандидат-президент, който с обещанията си за борба с рецесията привлича милиони гласове. Рецесията, създадена вероятно от същите хора, които финансират кампанията му. Независимо дали приемаме, че световната финаснова криза е сценарий или не, едно остава сигурно – някой плати много пари, за да стане Обама 44-я президент на САЩ. И най-вероятно този някой са точно билдербергите, на чиято среща през юни е бил и самият Обама. Политическият елит обслужва наднационални корпоративни интереси – факт, който е неудобен за мнозина, в който малко хора искат да повярват, но който всеки ден намира своя израз във външната и вътрешната политика на „суверенните страни” по цял свят. Барак Х. Обама по мое мнение е поредното подставено лице, и смятам, че той ще следва горепосочените от мен точки в областта на международните отношения за периода от (поне) 2009-2013 г., т.е. всичко, което му се снася отгоре и нищо в интереса на американския, още по-малко на някой друг народ.