Защо?

Защо?  Глупав въпрос, без отговор? Надали.
Честно казано, не зная дали е глупав или не, но е доста често задаван.
Защо сме в това кризисно положение? Защо държавата ни, независимо приемането в ЕС и всички предпоставки за добро развитие, всъщност върви назад? Защо затъваме в тази тиня, а изгледите за измъкване са все по-мънички и нищожни? Защо?
Защото не сме дотам патриоти, може би? Или защото просто ни мързи да направим нещо стойностно. Защото утре нашите деца ще трябва да сърбат от попарата, която безхаберните родители са им забъркали. Защото ще станат жертвите на едно общество, което вади сякаш като от матрица серийни убийци, пуска психопати да вилнеят по улиците и педофили да се заиграват в детските градинки.  Общество, което  не си дава сметка, че ще се срутва и създава отново и отново, все по-зло и по-зло, не от кой да е, а от собствените си продукти.
Общество, което поронва добрия имидж на честните хора. Общество, което дава преднина на убийците, на неверниците, на лъжепатриотите. Общество, което убива стойностното и се гради на фалшиви ценности и морал. Общество, което бълва само и единствено пари и съществува главно заради тях.
Пари, пари и пак пари. Каква противна думичка, нали? Нужни ни били. Да,ама не. Нужен ни е живец, който да ни тласне към една по-висша мисия.
Наскоро прочетох една статия, в която беше изложен не само българският, ами като цяло и световният проблем. Разните им там планове за господство, конспирацията.
Защо ние, българите, които имаме прекрасна и богата история, които имаме наши си обичаи, които имаме световно признати творци, герои, сме тъй яростно извергнати от света? Защо всички знаят къде е Русия, къде е Америка, а никой не знае къде е България? Защо дори българите се срамуват да посочат родината си там, на картата? Защото е малка ли? Колко са държавите, като нашата, които имат пребогата история и с риск да стана нескромна, гении? Гении като Ботев, като Левски? И не само тези двамата, ами и всички останали творци. Всички, постарали се да има достатъчно материал за учебниците по история и литература. За учебниците, които очевидно учениците не желаят да отворят. „От срам”.
Защо се срамуваме от себе си?
Защо все по-рядко се виждат онези, истинските, които не се страхуват да изкрещят на целия свят с пълно гърло „Аз съм горд българин!”? Защо всички се спотайват, когато стане дума за запазване на ценностите на нашето общество, българското? Не ни ли го е казал и Паисий? Защо се срамуваме да се наречем българи? Защото сме глупаци? Или защото и това ни е срам да признаем?
С какво ще спечелим ако продължаваме да пренебрегваме и игнорираме ставащото около нас? Какво ще ни тласне към прогрес, когато всъщност сме на дъното и по-дълбоко и по-мръсно от това, няма на къде? Как ще излезнем от тинята и ще се въздигнем, когато се спотайваме и тихо-млъком се пренасяме в другия свят – онзи на „аристократите”. Онзи на чужденците.
Ставаме ли модерни, когато станем и американци, германци, французи? Ставаме ли нови хора?
Оставаме си българи, ама не какви да е, ами предатели. Заради такива като вас ли стотици, че и хиляди хора са жертвали животите си? Щастието, семейството, всичко, което можеш да имаш приживе? Защо са се убили безумците? За да сме свободни. Свободни по документи, затворници по душа.
„Какъв мъж е този, който не прави света по-добър?” А какъв българин е онзи, който се отрича от родината си? Какъв българин е този, който не знае историята си? Какъв човек е този, който не обича домът си?
Какво се случва в държавата ни?
Катастрофи, убийства, инциденти, фалити, нещастия. 
Обедната емисия новини е като вечерната : „5 катастрофи, 3 жертви и 4 ранени.”
Или пък „Намерен труп на разчленено момче” или какви да е други безумия. Ето това става всеки божи ден. Всяка секунда умираме, но не умираме, за да живее нещо ново. Не се опитваме да срутим всичките тези стереотипи, всичките тези ужасии, случващи се в момента. Не се опитваме да съградим едно ново, по-здраво и сплотено общество. Не виждаме свободата, макар и да е пред нас. Не се опитваме дори да я докоснем. Това е тъжното... Слепи сме.
Един дядо Йоцо виждаше свободата с незрящите си очи. Един старец – мечтател разбра що е да си щастлив, що е да виждаш. Един Кочо уби жена си, уби детето си, уби себе си. Защо? За да усети някой друг свободата. Да се роди нов живот, нов пламък. Нов огън да бъде запален, нов пожар да избухне и този пожар да гради ново, да гори нагоре, да бъде свободен.
Какво правим ние? Вместо да вземем полжението в ръце и да продължим подвизите на герои, само хлипаме тъжно и тихо. Таим искрата толкова дълбоко в себе си, че няма шанс да я накараме да заблести. Ще ни има ли утре, когато някой друг, някой чужд ще изгради неговото „ново”? Защо да не го сторим ние? Защо, защо, защо....

Статия от Светулка