На тавана бледо крушката мъждука
и белей самичък празния сандък.
Като склад забравен пълно тука:
е с боклуци, вещи, детски лък.

И във сандъка неизвестен дядо
най-ценното си е прибрал,
но като някой черен дявол
времето
убива спомена без жал.

Часовник - не от злато - спрял отдавна,
и черно бяла снимка на жена.
Прилежна, чиста униформа,
медали от непомнена война.

Немирник буен се затича
по стълбата и до тавана чак
и вика "ей сега ще се закича
с медали, униформа и калпак!"

Детето гордо из квартала
търчеше, биеше невидим враг,
а горе във сандъка на тавана
часовникът подхвана благ:
тик-так - тик-так...